Едно от най-древните изображения на лабиринт в Северна Европа се отнася вероятно към 2500-та г. пр. Христа. То представлява тройна спирала, изсечена на вътрешната стена на гробището Ню Грейндж в ирландското графство Мит.

От края на XII-ти век рисунки на лабиринти започват да се появяват в европейските църкви, изобразявани на плочите на църковните подове. Такива рисунки се срещат в много катедрални сгради от средновековна Франция, в това число градовете Амен, Шартр и Сан.

В християнските църкви изображенията на лабиринти са вплетени в картини, които изобразяват разкайващ се грешник. Той трябва да премине на колене през всичките извивки и завои на лабиринта. Изпитанието се наричало “Пътят към Йерусалим” и се налагало на тези, които искали да посетят светите места.

Лабиринтите започват да се използват в народните ритуали, извършвани за плодородие. По време на великденските и майските празненства в Англия имали обичая да поставят т. нар. “любовна беседка” в центъра на лабиринт. Младите влюбени трябвало да се открият един друг в лабиринта и да се усамотят в беседката. Този обичай бил популярен до средата на XIX-ти век.

От началото на XVI-ти век в Европа се появила модата да се правят градини във формата на лабиринти. За техни стени служели високи живи храсти. Това показва доколко лабиринтите навлизат в ежедневието на хората. През 1978 г. е открит най-големият известен днес лабиринт от такъв тип. Той се намира в Лонг Хаус, графство Уилтшир.