 Храмът в Плиска е най-голямата християнска църква в Европа. Дълга е 102.50 м. и широка 30 м. Тя е построена от цар Борис І веднага след покръстването в 865 г. по западноевропейски план. |
В ход е процесът на възстановяване на Голямата базилика в Плиска – Майката на всички български църкви. Тя е построена от цар Борис І веднага след покръстването в 865 г. по западноевропейски план, донесен в столицата от архиепископа на българската църква Формоза, назначен от папата. Предполага се, че е уголемен вариант на папската катедрала „Сан Пиетро”. Храмът в Плиска е най-голямата християнска църква в Европа – с 20 м. по дълга от „Св. София” в Истанбул. Дълга е 102,50 м и широка 30 м. Разположените в чертите на нейната ограда Архиепископска резиденция и Манастир – скрипторий (фабрика за книги) е снабдявал с богослужебна литература българските мисионери, покръстили населението в териториите на днешните държави Русия, Украйна, Беларус, Молдова, Румъния, Сърбия и Черна гора. Български мисии, начело с епископи е имало и в папската столица Краков и в чешката Прага до края на Х век. Но там делото на православието пропаднало в ХІ век.
Първият етап на възстановяването на базиликата ще бъде завършване на археологическите разкопки в нея. Те вече са започнати от проф. Павел Георгиев от НАИМ към БАН – дългогодишен изследовател на храма. Касае се само за няколкодесетки квадратни метра площ – мястото на малък храм мартирий, в който са се пазили мощите на един от първите български светци-мъченици. Това е бил свети Боян Енравота, син на кан Омуртаг, убит от брат си кан Маламир в 831 г. заради християнската си вяра. В центъра на мартириума има голям масивно изграден от каменни четвъртити блокове Свещен кладенец. Разкопките в него са започнали още в края на ХІХ век от руския академик Успенски. Той е стигнал до 7-я метър, но се е уплашил, тъй като не е разполагал с укрепителна техника и материали и е затрупал изкопа и кладенеца, за да ги запази. Сега учените разполагат с всичко необходимо за пълното проучване на Свещения кладенец. Надеждите са на дъното да се открият църковните скъпоценности и мощите на Св. Боян. Известна е практиката при вражи нападения в тези кладенци да се крият съкровищата на църквата – златна и сребърна църковна утвар, мощехранителници.
Археологическите разкопки и възстановяването започва с 500 хил. лв., отпуснати наскоро от правителство. Общата инвестиция, обаче ще възлезе на около 8 - 10 млн. лв. Поради което Божидар Димитров е започнал кампания за набиране на дарителски средства. Отзовали са се много българи от страната и чужбина, както и руснаци, постоянно живеещи в България, знаещи за фундаменталната роля на тази църква в покръстването на Русия.
Очаква се археологическите разкопки да завършат за около месец и веднага след това с обществена поръчка да се определи фирмата, която ще извърши частичната реставрация на храма. Разчетът на Божидар Димитров е, ако се осигурят пари, възстановяването на сградата да стане за около година.
прочитания: 9588
