Първите поздравителни картички в света датират от 1843 г., когато лондончанинът Хенри Коул поръчал на художника Джон Хърсли да му нарисува поздравителна новогодишна честитка във вид на пощенска картичка. Тя била отпечатана в хиляда бройки. Част от тиража авторите изпратили на близки и познати, а останалите продали и с това далеч покрили разноските си. От отпечатаните през 1843 г. хиляда бройки са запазени само 10. Една от тях, представляваща семейство, което празнува коледната нощ на празнична трапеза, е била продадена наскоро в Лондон за 8800 британски лири, което прави 16 000 долара. Купена била от Джаки Браун - издател на списание "Прогресив принтингс".

Още през следващите години честитки се появили в Париж, Берлин, Виена, Будапеща. По инициатива на професора от Австрийската военна академия Емануил Херман през 1869 г. във Виена честитките се съчетават с пощенски картички "коресподенц карте" с марка от два кройцера. Така оттам те тръгват с пощата по река Дунав към нашите градове Русе, Свищов, Силистра, Видин, Лом, Тулча.

През последните две десетилетия на XIX-ти век с пощата от Виена, Пресберг и Будапеща с параходите "Фридрих", "Германия", "Мария Терезия", "Радецки" на австро-унгарското параходство се получават поздравителни картички, канцеларски и ученически материали от търговските фирми "Рихард Риглер" и "Самуел Патек" ("Сампатак"), които в Русе имат търговски представителства. Установилите се в Русе фотоателиета на Карл Курциус, Камерман, Рихард Либих, Исак Калк, Ланкбен-Шобер, Стефан Балаш, Давид Варсано, Агоп Чилингириян, Леон Арие (Леонар), Давид Бениеш и др. освен фотографско-портретна дейност, снимат изгледи от Русе, река Дунав и други градове в страната, които се използват за картички. Те се отпечатват в типографиите и литографиите на Стефан Роглев, Д. Дробняк, Перец Алкалай, Спиро Гулабчев, Тодор Хаджистанчев, Михаил Хаджикостов и др. Изпълняват се много поръчки за страната и дори за Румъния.

В картички е запечатана типичната русенска европейска архитектура, както и събития, станали през годината - преминаване с шейни в Гюргево по замръзналия Дунав, наводнението в квартал Сарая с Флотската казарма, откриването на паметника на моряка, русенската тарла (панаир), "Кървавата сватба" на Йордан Стефанов и Саафет Ахмедова. Някои от картичките имат рекламно-търговски характер - фабрика "Мюлхаупт", сладкарница "Тетевен", тъговската къща на Братя Бъклови, магазина на Гропер "Маргарита о гу Паризиен", пивоварните фабрики "Света Петка" и "Хаберман", бирариите "Кристал", "Фишер", "Франц" и др. Правят се освен това много картички с батални сцени, любовна тематика, снежни пейзажи, религиозни празници и други.

Има и любопитни моменти. На една картичка подателят се обръща с "Мараба, мосю Тръмбаджига" и в изложението употребява в коктейл думи от шест езика. Неслучайно русенецът писател нобелист Елиас Канети отбелязва в "Спасеният език", че неговият роден град е истински микрокосмос от народности, които живеят в мир и разбирателство.

Много интересна честитка е получил преди 96 години русенецът Мильо Русев Вацев, изпратена от Смядово, Шуменско. На картичката е показано къдрокосо момиченце, опряло ръчичка на главата на угоено породисто прасе в интересна поза. В другата ръка момиченцето държи голяма четирилистна детелина. На гърба на картичката се чете: "Господин Мильо, Честита Ви новата 1909 година! Пожелавам ти здраве и добри кярове. Нека ти помогне Бог, да идваш за свине тук със синове и зетьове! С поздрав твой приятел Недю Недев".

Някои считат честитките за излишна суетност, снобизъм, измишльотина, от която човек се охарчва. Но противниците на тази "мания" са единици. Някои "габровци" ги заменят само с визитните си картички. Освен картичките на УНИЦЕФ в Русе издателската къща "Парнас" се явява продължител на старата русенска традиция - печата голяма палитра от разнообразни картички за Коледа, Нова година, Великден и други празници. В някои училища децата рисуват вече свои картички. Любопитен е фактът, че най-много новогодишни поздравителни честитки изпращат японците - стотици от всяко семейство. Много отрано те ги подбират, надписват, за да отидат навреме, за да засвидетелстват уважение, обич, любов и внимание и преди всичко - да зарадват любимите си хора.

Милиони хора в нашия динамичен век виждат в картичките кратко послание, което носи радост, надежди и сърдечни благопожелания.