Историческите книги и енциклопедии изобилстват от имена на знаменити личности, които се помнят много повече със собствените си имена и прякорите, отколкото с фамилиите. Да назоваваш хората с някое прилагателно, което разкрива типична черта от характера, всъщност е също толкова находчиво днес, както е било и през Средните векове. Тогава е и Златното време на прякорите.

Причината за широката употреба на прякори в древността е много проста: по онова време благородниците и кралските особи били изключително много на брой. В Англия не било прието хората да се обръщат на фамилно име, а четирите най-популярни собствени имена Джон, Робърт, Ричард и Уилям носели повече от половината мъже в кралството.

Всъщност традицията да се прикачват имена датира още от времето на Александър Велики (356-323 г. пр. Христа) – един от най-знаменитите пълководци в световната история. Той с право заслужава прякора си заради своята ерудиция, държавнически ум и военни победи.

Уилям Завоевателят (1027-1087 г. сл. Христа), крал на Англия, останал в историята като пълководец на Нормандското нашествие. Уилям се възкачва на престола след победата си в битката при Хейстингс (1066 г. сл. Христа) над своя братовчед Едуард Изповедника, наречен така заради изключителната си набожност. Военните подвизи и рицарското благородство на английския крал Ричард (1157-1199 г. сл. Христа) му донасят популярния и днес прякор Лъвското сърце.