![]() |
И сред меценатите на изкуствата има знатни люде и управници, които са известни повече с прякорите си. Такъв например е Лоренцо де Медичи (1149-1492), безспорният владетел на Флоренция, който влиза в историята като Лоренцо Великолепни. Освен като вещ политик, той се откроява в периода на италианското Възраждане като поет и учен, покровител на такива творци като Ботичели, Верокио и Микеланджело. А “Кралят Слънце”, както французите с преклонение наричат Луи XIV (1649-1715), си спечелва този колоритен прякор заради блясъка на своя кралски двор.
Историята на прякорите ни отвежда и до някои недотам ласкателни, но суперлативни прилагателни, прикачвани на царе и владетели. Един от тях е този на Иван IV – великият херцог на Москва (1530-1584), който първи в руската империя въвежда титлата “цар”, но заради своята суровост, тиранично управление и невиждана дотогава жестокост е наречен Иван Грозни. Съществуват и прякори от рода на Дърдоркото (Луи Х във Франция), Атила Хуната, Ерик Червения, Едуард Мъченика...

Неслучайно Средновековието е известно като Златното време на прякорите. Така например, над три дузини велики мъже са останали известни под името Велики, двама са били наричани Великолепни, един Плешиви, а друг Дръзки. Не липсват също и прякори от рода на Мълчаливеца, Късметлията, Умника, Страшния, Върлината, Изтърсака и други забавни имена, които обаче едва ли са се стрували толкова смешни на техните притежатели!
прочитания: 4574