На 5 октомври 1912 г. избухва Балканската война. Хиляди доброволци се включват в победоносното настъпление на българската армия към Одрин. В околностите на Свиленград е построено военно летище, от което излитат самолети за бомбардиране на Одринската крепост. За първи път в световната история българската армия използва самолети за бойни цели.

26 март (н.с.) 1913 г. Обявената за непревземаема турска крепост Одрин капитулира пред щурма на българската войска, командвана от бележития пълководец генерал Георги Вазов (брат на народния поет Иван Вазов). Достойно участие в тази знаменита победа на българското оръжие и воински дух имат и моряците.

Морска дружина, водена от боцмана Минко Даскалов, участва в ликвидирането на турски морски десант при селището Шаркьой. Крайцерът “Надежда” чрез корабната си радиостанция засича и непрекъснато смущава радиотелеграфните съобщения на турците между Одрин и Цариград, а те са единствената връзка на обсадената крепост с турското военно командване. Военни моряци организират и поддържат телефонните връзки между командването и атакуващите предни части на българските войски при Одрин. В победния щурм те обслужват прожекторите, които българското военно командване находчиво използва за заслепяване на турските артилеристи.

В щурма срещу Одрин пряко участват 89 български моряка. Трима от тях загиват пред стените на крепостта. Имената им остават в историята на Одринската епопея: Стоян Костов от Тутракан, Илия Марчев от село Щръклево, Русенско, и Кольо Ангелов от село Табачка, Беленско. Морски командоси превозват с лодки храни и други припаси между Родосто и Силиври, а пристанищните служби в Дедеагач и Карачели изиграват решаваща роля за снабдяването с храни и фуражи на българските войски при Булаир и полуостров Галиполи.