През 1543 г. португалците първи стъпват в Страната на изгряващото слънце и са дълбоко впечатлени както от преклонението на японците пред мечовете, така и от бързината, с която самураите си служат с тях. В средновековна Япония единствено самураите имат привилегията да носят оръжие.

Направата на един такъв меч не е никак лесна и е съпровождана от специални религиозни ритуали. Необходимо е невероятно техническо умение, за да бъде изкован характерният с превъзходното си качество японски меч.

Най-старите запазени японски мечове датират от периода Джомон и представляват грубо обработени каменни остриета - тежки и тъпи, жалко подобие на режещите като бръснач самурайски мечове (катана) от периода Муромачи (1336-1573 г.).

Мечът е оръжие предимно за две ръце. В същото време той трябва да бъде достатъчно лек, за да може да бъде въртян и с една ръка, докато с другата самураят държи юздите на коня си. Самураите носят винаги по два меча - един къс (ваказаши) и един дълъг (катана).

На изложбите на японско изкуство голям интерес предизвикват орнаментите и украсата на самурайските мечове. Те представляват творби на изящното изкуство и тяхното съвършенство веднага привлича вниманието дори на хора, които не проявяват особен интерес към Япония, японците или японското изкуство.

Въпреки че японският меч се възприема като произведение на изящното изкуство, той запазва мрачната си репутация на страшно оръжие с острие като бръснач. Самурайският меч се свързва с безпощадност, жестокост, кръвопролитие и свирепост. Той е запазил непроменена формата си в продължение на повече от хиляда години и е продължил да служи като оръжие на японците през цялото това време, дори в съвременните войни като китайско-японската, руско-японската, а също и Втората световна война.

Японският меч е главното оръжие на самурая и дори е смятан за негово олицетворение. Украсата върху мечовете ясно показва, че въпреки жестокостта на самураите, те определено не са били варвари. Фактът, че са украсявали мечовете си с такава изящна украса, свидетелства за висша степен на културен напредък.