За баща на хипнозата се смята Франц Месмер, роден през 1733 г. в Австрия. Едва 23-годишен той получава докторска степен за труда си “За влиянието на планетите върху човешкото тяло”. Месмер притежава биоенергетични способности, както и познания за ефективното използване на силата на внушението.

Въпреки че безспорно Месмер постига успехи в лечението посредством хипноза, членовете на Академията на науките в Париж и Виена недоволстват. Д-р Месмер е поставен в числото на шарлатаните и мошениците. Едва през 1882 г. Френската академия на науките официално признава като лечебен метода хипнозата, използвана от Месмер.

Не са много лекарите по света, които владеят хипноанестезията. Тя се прилага още от 60-те години на ХХ-ти век. Методът представлява прилагане на хипноза по време на операции – изваждане на сливици, апендикс и др.

Мнението, че жените са по-податливи от мъжете на хипноза не е вярно. Изключително лесно се поддават на внушение тези, които притежават ярко, емоционално-образно мислене. На хипноза не се поддават най-младите и най-възрастните, както и хора с тежки психични заболявания.

Извършена от лекар, тя никога не е насилствена, провежда се със съгласието на пациента и се прави за негово добро. Болният има вътрешно предразположение към нея. Хипнотизаторът само помага тя да се активира.

При цялото си желание лекарят, използващ метода, не може да внуши на пациента действия, противоречащи на неговата нравственост. Ако човек не е закоравял престъпник, никой не може да го хипнотизира и накара да ограби банка. Но би могло да му се внуши, че е на бал, че чува приятна музика, че танцува…