Основно изискване за успешната психотерапия е тя да бъде насочена към изясняване на подбудителните мотиви, чувства и стремежи на болните момичета. Необходимо е те самите да развиват стремеж към своето излекуване. Семейната терапия също може да помогне за решаване на основните трудности.

            Алтернатива за болните от анорексия момичета са стационарното или амбулаторното лечение. Дори при излекувани пациентки продължават да се наблюдават хронически нарушения в организма и честа промяна на теглото.

            Смъртността в резултат на пълно изтощение при заболелите от анорексия достига 5 %, като причина за нея обикновено става разпространяването на инфекция или необратимото нарушаване на обмяната на веществата. У голяма част от болните момичета се наблюдават признаци на психоза, които се задълбочават с напредването на възрастта. Ето защо рисков фактор при тях е решението да приключат живота си със самоубийство.

            Самата причина за заболяването от анорексия продължава да е загадка дори за съвременната медицина. Предполага се, че до известна степен заболяването  е свързано със сексуалното съзряване на подрастващите девойки. Липсата на сексуална аткивност се явява основен механизъм за развитието на болестта. Потребността на заболелите момичета да “контролират” своето тяло свидетелства за подсъзнателен страх от секса. Изследванията върху биологичните фактори, хормоналните нарушения и развитието на т. нар. “нервна анорексия” продължават.