Човешкото ухо може да улавя най-различни честоти - от 20 000 Hz (далеч повече от най-високите тонове на пиколо-флейтата) до 20 Hz (по-ниски от басовите тонове на музикалните инструменти). Същевременно при този широк диапазон на слуха, човек не улавя звука на кръвта, която тече по-кръвоносните съдове в главата и шийната област. Този звук обаче се намира в зоната на чуваемостта. Странно, нали? Учените все още нямат обяснение за тази загадка.

Когато говорим, звукът от гласа ни се пренася до слуха главно посредством костите, които променят неговия тембър. Ето защо много хора не разпознават собствения си глас, когато го чуят записан на магнетофонна лента. На нея се запечатва само "пренесеният по въздуха" звук.

Любопитно е да се знае още, че всеки звук, независимо откъде идва, обикновено достига до едното ухо с част от секундата по-бързо, отколкото до другото. Интригуващо откритие на учените е, че лявото ухо по-добре разпознава мелодиите от дясното. За професионалните музиканти пък дясното ухо държи "първенството".