С настъпването на пролетта по-чести стават и оплакванията от сенна хрема във връзка със започващия цъфтеж на растенията. Името "сенна" не е съвсем точно, но води началото си от миналия век, когато лекарите забелязали, че при косене и съхнене на сеното някои хора започват да кихат и им потича носа. По-правилно е заболяването да се нарича "алергична хрема", защото освен тревата причинители са и много други алергени: полените (цветния прашец) на дърветата през ранната пролет, на цветята през късната пролет и лятото, плевелите през късното лято и есента.

Поленовата алергия е сезонна. Има и целогодишна алергия, например към микрокърлежите на домашния прах и животинските косми. При сенната хрема са засегнати главно носът и очите. Първите прояви са сърбеж в ъглите на очите и в носа. Постепенно очите се зачервяват и започват да сълзят. От носа се отделя воднист секрет. Кихането е често и силно. Носната лигавица набъбва, носът се зачервява. Първа стъпка е да се установи кой е причинителят на алергията и той да се елиминира, доколкото това е възможно.

За да се отбранява от чуждите веществ, имунната система развива специални белтъчни тела, наречени имуноглобулини. Най-важен за алергиите е имуноглоблин от клас Е. Той се съдържа в кръвта на всеки човек, но при алергичните е в повишена концентрация. Събира се в определени мастни клетки, които се намират най-вече в лигавиците, особено на дихателните пътища и очите.

Медицината разполага с много медикаменти срещу алергията, които значително облекчават нейните симптоми. Те се прилагат локално или се приемат през устата. Добър ефект имат и хомеопатичните средства. Лечението се определя от лекаря и зависи от степента на алергията.