Почитателите на класическата (гръко-римската) борба наричат 90-те години на XX-ти век “епохата на Карелин”. “Сибирската мечка” Александър Карелин се състезава за националния отбор на Русия в четири Олимпийски игри – през 1988 г. в Сеул, 1992 г. в Барселона, 1996 г. в Атланта и 2000 г. в Сидни. Международната федерация по аматьорска борба FILA обяви Александър Карелин за най-добър борец на всички времена. На 23 юни 2001 г. в град Лозана, Швейцария  Александър Карелин бе награден от Хуан Антонио Самаранч с най-престижната награда на Международния олимпийски комитет – Златен орден за изключителни заслуги в областта на олимпийските съревнования и физическата култура.

Александър Карелин е роден на 19 септември 1967 г. в град Новосибирск. Завършва Новосибирския автотранспортен техникум, Омския институт по физическа култура и Новосибирското висше военно училище. Кандидат е на педагогическите науки – на 25 ноември 1998 г. защитава дисертация в Академията по физическа култура в Санкт-Петербург. На 24 януари 2001 г. Руската академия по естествени науки избра Карелин за неин член в отдел ”Физическа култура, спорт и екология на човека” със званието “академик”.

Една голям част от живота си, повече от 19 години, Карелин прекарва в занимания с класическа борба. През 1981 г., когато е едва на 14 години, той започва да се занимава с този вид спорт в паралелката на Новосибирския електротехнически  институт. Борбата се превръща в най-любимото му занимание. В семейството на Карелин няма професионални спортисти, които да са го насочили към подобна област. Баща му малко се увлича от бокс. Александър отдава своите предпочитания на ските и баскетбола.

Младият Александър е забелязан от Виктор Кузнецов, заслужил треньор на Русия. Той остава единственият наставник на Карелин в цялата му спортна кариера на борец. За юношата  Кузнецов разказва: “Харесах Саша още в първия миг щом го видях. Когато дойде в школата по борба, той се отличаваше от всички свои останали връстници с ръст от 178 сантиметра и тегло от 78 килограма. Не знам защо, но още на първата тренировка аз почувствах, че с него трябва да се държа по особен начин, някак по-деликатно. Зад внушителното му телосложение се криеше един раним човек с чувствителна натура. По-късно Саша ми разказа следния случай. Решил той да се занимава с вдигане на щанги, отишъл на тренировка, а треньорът взел, че започнал да му се кара. Втори път Александър не пристъпил прага на неговата зала”.

През 1986 г. Александър Карелин  започва да се състезава за националния отбор по класическа борба на Русия. Той вече тежи 130 кг. и е висок 191 см., заради което и получава внушителното си прозвище “Сибирската мечка”. През 1988 г. Карелин става заслужил майстор на спорта. До същата година той вече е тринадесеткратен шампион на Русия. В периода 1988 г. – 2000 г. “Сибирската мечка” няма нито една загубена среща. Дванадесеткратен шампион на Европа става за периодите 1988 г. – 1996 г. и 1998 г. – 2000 г. От първите три олимпиади, в които  участва, Александър Карелин е златен медалист. На олимпиадата в Сидни спечелва сребърен медал, след като на финалната среща претърпява първата загуба в кариерата си от американеца Рулон Гарднър.

Запазената марка на Александър Карелин се нарича  “Обратен захват на тялото”. Това е използвана хватка в срещите по класическа борба в лека категория. Никога преди Карелин борец от тежка категория не я е прилагал на тепиха върху своите противници. “Сибирската мечка” използва този похват дълги години наред. Той минава зад гърба на опонента, сключва ръце около кръста му и го вдига във въздуха. Противниците наричат захвата “най-болезнения, ужасяващ и унизителен приом в историята на борбата”. Много пъти съперниците на Карелин  се предават, за да избегнат опустошителния ефект на хватката върху себе си.