За първи път “Сибирската мечка” Александър Карелин се бори на олимпиада през 1988 г. в Сеул. За нея Карелин си спомня: “Въобще не можех да повярвам, че са ме включили в националния отбор. За мястото се съревновавахме с Игор Растоцки – двукратен световен шампион и титулован борец, който вдъхваше голям респект. И все пак избраха мен. Другата голяма изненада бе, че ме определиха за знаменосец на отбора. Тогава разбрах, че нямам право да загубя на тепиха и да посрамя родината си”.

Олимпиадата в Сеул се оказва преломен момент в живота на Карелин. До това грандиозно спортно събитие той все още не е име в световната борба. На него гледат като на талантлив борец, който може би някой ден ще се докаже. И “Сибирската мечка” наистина успява да го направи. Първата олимпиада е и най-трудната за него. Не е лесно да се превъзмогнат психическото напрежение и вълнението. Но след финалната среща Карелин вече не е просто надарен атлет, а и знаменитост.

Втората олимпиада  на Карелин е през 1992 г. в Барселона. По това време треньор на националния отбор на Русия е Михаил Мамиашвили. Александър Карелин  е най-популярната личност на олимпиадата. Журналистите го следват навсякъде, засипват с купища и купища въпроси.

Представянето на руския борец в Барселона е повече от успешно. Срещите си Карелин превръща в истински спектакъл. Обикновено борците от тежка категория са слабоподвижни, но “Мечката” е много пластичен, въпреки че тежи 130 кг. Той с лекота може да направи шпагат. По време на схватките Карелин непрекъснато атакува и не оставя противника си пасивен нито за секунда.

След Барселона се заговаря, че Карелин  ще се оттегли от големия спорт, вече достигнал кулминацията на своята кариера. Това не се случва. Третата олимпиада на “Сибирската мечка” е в Атланта през 1996 г. Карелин побеждава във финалната среща, но с травма, която му остава за цял живот. Година по рано на световния шампионат по борба в Швеция Карелин счупва ребро още в първия двубой, но продължава срещата. На шампионата в Унгария в полуфиналната схватка с Василий Дибелко от Беларус той скъсва гръден мускул, но отново довършва двубоя и побеждава. В Атланта руснакът спечелва златен медал, но с цената на непоправими травми, нанесени върху тялото му.

Най-голямата сензация  на олимпиадата в Сидни през 2000 г. е загубата на Александър Карелин. 130-килограмовата легенда рухва след 12 години без загуба и не успява да вземе рекордната четвърта олимпийска титла. След 9 минути борба срещу напълно неизвестния дотогава американец Рулон Гарднър “Сибирската мечка” е победен  с 0:1. Непобедимият Карелин за първи път в кариерата си не успява да спечели техническа точка, въпреки допълнителните три минути в схватката. Никой не счита американеца Рулон Гарднър за главен опонент на “Мечката”.

След Олимпийските игри в Сидни Карелин не прави изявление, в което да обясни своята загуба. Но причините са ясни. Девет месеца преди олимпиадата той участва на шампионата в родината си и на една от срещите се бори на тепиха с температура 40 градуса. В резултат завършва схватката с травма на гръбначния стълб, последвана от допълнителни усложнения. Никой не подозира, че Карелин няма да успее да преодолее това препятствие. Все пак неведнъж “Сибирската мечка” е доказвала, че може да хапе,  дори и наранена.

От 1992 г по инициатива на Александър Карелин е създадена обществената организация  “Фонд Карелин”. Тя реализира първия юношески турнир “Приз Карелин”, последван  от много други. Мечтата на световния шампион е да популяризира гръко-римската борба в Сибирския регион.

Със създаването на “Фонд Карелин” стотици юноши получават възможността да изучават класическата борба. Организацията дава пример за развитието на много други спортни клубове в Русия. Тренировъчните лагери се провеждат под ръководството на “Сибирската мечка”. “Фонд Карелин” създава школа по класическа борба, призната за най-добрата в Европа. Част от постъпленията на организацията Карелин дарява за строенето и благоустрояването на руски черкви.