Без съмнение ръгбито е сред най-суровите спортове, които съществуват днес. До известна степен то напомня американския футбол. Между двата спорта обаче има една  съществена разлика. В страховитите сблъсъци на терена ръгбистите не носят каски и не се тапицират с дунапрен, както това правят американските им братовчеди!

Отборът по ръгби е разделен на две групи. Първата се състои от тежкотонажни стопери, чиято задача е да докопат топката и да я подадат напред. Битката между стоперите от двата тима е невероятно зрелище – сплетени в кълбо тела, мятащи се ръце и крака. Юмручните удари и ритниците са забранени, но за сметка на това играчът може да използва цялото си телесно тегло, за да отдели противника от топката.

 Втората група в отбора е тази на елегантните спринтьори. Те стоят пред стоперите, разположени във ветрилообразна формация, и печелят метри по игрището, като изнасят топката покрай противниковите играчи. Сблъсъкът между спринтьор, който на пълна скорост се удря в стопер не е за хора със слаби нерви!

Според изследване на книгата на рекордите “Гинес” ръгбито се играе в над 120 страни по света. Единствено футболът (soccer), баскетболът, леката атлетика, волейболът и плуването го бият по популярност. На островите Фиджи например ръгби се играе от 1890 г. Истински куриоз е, че чак през 1928 г. в приятелска среща с Нова Зеландия местните жители обуват обувки. В самата Нова Зеландия ръгбито има почти религиозен оттенък. Преди началото на среща националите от отбора по ръгби на Нова Зеландия изпълняват войнствен маорски танц. В Япония ръгби също се играе вече повече от столетие.

Ръгбито е олимпийски спорт. През 1904 г. то за първи път е включено в програмата на олимпийските игри. Това става реалност благодарение на френския барон Пиер дьо Кубертен, фанатичен привърженик на този брутален спорт.