От 1966 г. Международната автомобилна федерация (ФИА) разрешава използването на двигатели с обем до 3 литра. “Ферари” не успява рационално да оползотвори техническия потенциал на двигателя, а и Съртис напуска в средата на сезона. След оттеглянето му Бандини поема лидерството, но за съжаление загива в Монако след катастрофа, при която автомобилът му избухва в пламъци. Сезонът е загубен за “Ферари”.

     В периода от 1965 г. до 1975 г. ”Ферари” не може да използва пълния си потенциал. След 11-годишен застой Лауда извоюва шампионата за “Ферари” през 1975 г. Отборът отново е на върха. През 1976 г. Лауда продължава да печели състезание след състезание, но катастрофира на Нюбургринг и губи титлата с разлика от една точка.

     Следващата победа за “Ферари” е през 1976 г., когато Шектър спечелва надпреварата от “Формула 1”. Турбо двигателят, разработван дълго време, е представен през 1981 г., но по време на сезона е установено, че той се нуждае от подобрения.

     Следват 21 години на застой. Едва през 2000 г. Шумахер печели титлата при пилотите. През 2001 г. от Голямата награда на Австралия до последното състезание в Япония Михаел Шумахер запазва водачеството си на световен шампион, след като спечелва девет победи. Съотборникът му Баричело успява да се класира на трето място.

    През 2002 г. Шумахер отново е световен шампион, “Ферари” взема титлата при конструкторите. В следващите години пилотите на тима продължават да печелят за “Ферари” – тимът, който и днес е на върха!