Тези думи са от автобиографията на Чарли Чаплин – брилянтен актьор, сценарист, продуцент, композитор и режисьор. Той безспорно е една от най-важните фигури в историята на световното кино. Филмите му са основополагащи, неостаряващи, любими на всяко поколение. Чаплин е известен с това, че е абсолютен перфекционист, с него трудно се работи, той изисква още и още от актьорите си, има тежък характер, увлича се от връзки с непълнолетни девойки. Животът му е калейдоскоп от върхове и спадове, за които разказва и неговата автобиография.

  Чаплин написва “Моята автобиография”, когато е на 70-годишна възраст. Това е един от първите мемоари на известна личност, които виждат бял свят. Книгата е издадена през 1964 г. В нея Чаплин документира сърцераздирателното си детство и изтощително юношество в Лондон в началото на XX-и век.  Актьорът споделя някои откровено брутални спомени, които са внимателно пазени, ако не и напълно потиснати от останалите хора през целия му живот.

  Чарли разказва за крайната бедност, в която израства, за пияния си и вечно отсъстващ баща, на когото е кръстен, за любящата си майка, която получава психично разстройство, за живота си на улицата, за престоя си в приют. Страниците на “Моята автобиография” буквално преливат от силни емоции, поезия, сурово чувство и завладяваща драма.

  Чарли напуска Англия, заминава за Съединените щати и това променя живота му. За сравнително кратък период от време той се превръща от неизвестен комик в най-успешния артист, който светът някога е виждал. Холивуд се влюбва в героя му Малкия скитник, който днес се е превърнал в символ на комедията – Чарли с неговото бастунче, мустачки, бомбе, големи обувки и странна походка. Гениален образ, който може да накара зрителите да се заливат от смях, но и да избухнат в сълзи.

  В “Моята автобиография” Чаплин разказва за познанствата си със знаменити личности като Хърбърт Уелз, Джон Стайнбек, Игор Стравински, Жан Кокто, Пабло Пикасо и дори Албърт Айнщайн. Всички тези хора го обожават и се възхищават на гения му като човек и като актьор.
Книгата, разбира се, се спира и на най-тежкия период от живота на Чарли – изгнанието му от Америка след скандали в личния му живот, които се пренасят и в съдебната зала, както и директна и непрекъсната атака от страна на американското правителство заради левите му политически възгледи. Последните две десетилетия от живота си Чаплин прекарва в Швейцария, завръщайки се в САЩ единствено, когато е отличен с “Оскар” за цялостно творчество и приноса си към развитието на киноизкуството.   

  За Чарлз Спенсър Чаплин има написани много биографии. Но “Моята автобиография” е единствена. Американското издание “Чикаго Трибюн” нарича творбата “най-добрата автобиография някога написана от актьор, великолепен труд”. Това наистина е една интересна и интригуваща книга, в която читателите откриват собствената гледна точка и познанията от първа ръка на Чарли относно събитията, случили се в живота и кариерата му. Нещо, което не може да бъде намерено в никоя биография, написана за великия артист. 

  През 1992 г. на голям екран излиза филмът “Чаплин”, в който главната роля изпълнява актьорът Робърт Дауни джуниър. Сценарият на лентата основно е базиран именно на “Моята автобиография” на Чарли Чаплин.