“Слепота” (1995) е може би най-известният роман на Жозе Сарамаго, в който фантазия и реалност се преплитат и ни позволяват да видим много по-ясно вътрешния си свят. В една неназована държава, в един неназован град, докато чака на светофара зад волана на колата си, eдин мъж внезапно ослепява. Това е началото на епидемия, която се разпространява светкавично в цялата страна. Затворени в болница или оставени сами на себе си, лишени от всякакъв ориентир, ордите слепци са изправени пред най-примитивното у човека – волята за оцеляване на всяка цена. Предвожда ги една жена – единственото същество, което не е поразено от “сияйната белота”. Героите на този великолепен и необикновен роман преминават през хиляди перипетии. Любовта, омразата, жестокостта, безразличието, страхът – все страсти, които ни заслепяват и чрез които Жозе Сарамаго изгражда потресаваща алегория на времето, в което живеем.

По романа е заснет нашумелият филм на Фернандо Мейрелес “Blindness” (2008).

Жозе Сарамаго е роден през 1922 г. в семейството на безземлените и неграмотни селяни Йосиф и Мария. На баща му викали Дивата Ряпа, та чиновникът вписал прякора към името на новороденото, “Saramago”. Първата му служба е на автомонтьор. Първия си роман купува на 19 години. Единственото му дете се ражда през 1947-ма, тогава е публикувана и първата му книга – той я нарича “Вдовицата”, но издателят я преименува на “Земя на греха”. След нея в продължение на 20 години чувства, че няма нищо за казване, и не пише. Превежда от френски. Занимава се с литературна критика. После започва отново, със стихотворения.

80-те години на миналия век посвещава на романи, които го прославят: “Възпоминание за манастира”, “Годината на смъртта на Рикарду Рейш”, “История на обсадата на Лисабон”... През 1991-ва португалското правителство отказва да представи неговото “Евангелие по Исуса Христа” на конкурса за Европейска литературна награда и писателят се мести да живее на испанския остров Лансароте. Това се чете в автобиографията му в страницата на Нобеловата фондация в интернет. Сарамаго фигурира там от 1998-ма, като единствен португалски литератор в списъка на наградените редом с Киплинг, Пирандело, Сартр, Неруда и другите – заради това, че “с притчи, изтъкани от въображение, състрадание и ирония, ни дава все нови и нови шансове да уловим убягващата действителност”. “Евангелието по Исуса Христа” е забележително във всички отношения – от ненадейно живото звучене на своята отдавна завързана завръзка до проникновения превод.

Световноизвестният португалски писател почина на 87-годишна възраст в дома си на о-в Ланзароте на Канарските острови през юни 2010 г.