На островите от архипелага Рюкю “кемпо” е наричано Окинава-те (на японски “те” означава “ръка”), т. е. “окинавска ръка”, или То-те – “вълшебна ръка”. В големите градове съществуват различни стилове от бойното изкуство Окинава-те. По-известни от тях са  Наха-те, Сюри-те и Томари-те.

Ордените, където се изучава “кемпо”, действат в дълбока нелегалност. Членовете им полагат кръвна клетва да пазят тайната с цената на живота си. Наказанието за онзи, които при изтезания или за пари издаде другарите си на японските власти, е жестоко, но необходимо. Членовете на ордена откарват провинилия се с лодка навътре в морето, нараняват го леко и го хвърлят във водата. Привлечени от кръвта, акулите свършват останалото.

Днес до нас не са достигнали имената на нито един учител или школа по “кемпо” от онези мрачни времена. Предполага се, че в схватките със самураите селяните прибягват често до помощта на китайските колонисти, донесли знанието за “кемпо” на острова. Нерядко най-изявените майстори на Окинава-те пътуват до Китай със специалната мисия да придобият още по-съвършени бойни умения.

Самураите са опитни воини, които изкусно владеят всички тънкости на военната служба. Шансовете за победа на окинавците при сблъсък с тях не са големи. Въпреки това десетилетия наред майсторите на “кемпо” успяват да противодействат на бойната мощ на армията от самурайски войни. Девизът на Окинава-те е: “С един удар – на място”.

Тежките дългогодишни тренировки превръщат ръцете, краката и цялото тяло на последователите на “кемпо” в оръжие със страшна поразяваща сила. Тренировките продължават с часове и във всякакво време, на групи или поединично. За да развиват силата и здравината на захвата си, учениците теглят от кладенци тежки ведра, като въртят скрипеца, без да използват ръкохватката. Друго упражнение е вдигането на пълни с пясък съдове, като постепенно се увеличава теглото им. За да укрепват физиката си, окинавците държат каменни тежести в протегнатите си ръце, бягат в приклекнало положение, тичат със скокове нагоре по планински склонове.

Всеки мускул и всяка кост методично се подлага на големи натоварвания. Използват се главно стари китайски и корейски упражнения, като към тях се добавят и много нови елементи. За да заздрави пръстите си, ученикът трябва да нанесе няколко хиляди “пронизващи” удара върху ведро с фасул. Изпод ноктите му много бързо бликва кръв. Въпреки болката упражнението продължава дотогава, докато върховете на пръстите станат безчувствени и се втвърдят като рогово вещество. Същевременно ученикът увеличава и силата на удара, за да бъде пробита до дъно цялата маса от фасул. След това тренировката продължава, като ведрото се напълва със ситни камъчета, чакъл, а в крайна фаза и с оловни топчета.

          Към част трета