Общоприето е схващането, че ръгбистите са брутални мъжаги - любители на пиячката и нецензурните прояви. И съвсем не без основание! Железните хватки на терена, жестоките стъпквания и размяната на удари, които остават състезателя без дъх, определят най-висшия закон при играта на ръгби - победа на всяка цена.

В най-чистия си вид ръгбито представлява безмилостна битка на терена - съчетание от зрелище и спорт. Правилата на играта не са никак прости. Топката е с яйцевидна форма – дълга е 28-30 см., широка 18,5 - 19,7 см. Теглото й е между 400 и 440 г. Отборите влагат цялата си енергия в завоюването на всеки метър от игрището. Ръгбистите, свикнали да понасят болка, самоотвержено се хвърлят върху топката и я захлупват с телата си. Целта е да бъде достигнато полето, което се намира зад аутлинията (между страничните стълбове на вратата). Когато единият тим направи попадение зад аута, негов играч може да нанесе удар, за който се дават две допълнителни точки.

Успешните наказателни шутове – подобни на 11-метровите наказателни удари в европейския футбола – и “дропсовете” (шутиранията на топката, пусната с ръце от играча) носят три точки. Правилата на ръгби позволяват единствено играчът, у когото се намира топката, да бъде атакуван. Една среща е с продължителност 80 минути - две полувремена от по 40 минути.

Историята започва преди почти два века. Тогава на Уилям Уеб Елис, студент от университет в Средна Англия, веднъж просто му омръзва да гони  топката по време на футболен мач. В един момент той решава да я вдигне с ръце, стиска я здраво под мишница и се затичва през футболното игрище покрай своите съученици. Те се опитват да го задържат или повалят, но никой не успява и Елис вкарава топката във вратата, както си я носи с ръце. Това се случва през 1823 г. Университетът се намира  в град Ръгби, а Уилям Уеб Елис измисля нова игра, без дори да подозира това.

Оттогава насам светът на ръгбито е разделен на две - негови запалени привърженици,  които възторжено следят всяко счепкване на игралното поле, и яростни противници на този иначе толкова вълнуващ спорт. Днес съществуват две големи федерации по ръгби. В Професионалната лига се играе срещу заплащане и отборите не се състоят – както е в традиционния Съюз по ръгби, където срещите са аматьорски – от 13, а от 15 играча. Това разделение съществува от 100 години насам.

Вече повече от век в този спорт важи неписаният закон, че играч от Англия или Уелс, преминал в отбор на Лигата (Австралия и Нова Зеландия), до живот няма право да играе в Съюза. Подобен ход се приема много тежко от сънародниците на “провинилия” се ръгбист – известни са случаи, когато родители се отричат от децата си и родни братя престават да си говорят завинаги.

Факт е, че през XIX-ти век ръгбито е най-популярната спортна дисциплина в английските училища. Смесицата от добра физическа подготовка и атлетичност е особено привлекателна за младите, горди и силни англичани. Скоро след появата на този уникален спорт се налага мнението, че всеки британец, който е постигнал нещо в живота, някога е бил свързан с ръгбито.