 Британските хеви метъл легенди - “Iron Maiden” в състав – Брус Дикинсън, Дейв Мърей, Стив Харис, Яник Герц, Ейдриън Смит и Нико Макбрейн, гостуваха за трети път в България! |
16 юни, Арена Армеец, София. Нека всенародните веселия за Празника на “Желязната девица” започнат! Британските хеви метъл легенди “Iron Maiden” в най-емблематичния си състав – Брус Дикинсън, Дейв Мърей, Стив Харис, Яник Герц, Ейдриън Смит и Нико Макбрейн, гостуваха за трети път в България и този път шоуто им беше, меко казано, убийствено!
Съпорт на бандата в турнето й бяха мистичните шведи от “Ghost” – група от музиканти, скрити изпод дълги плътни роби с качулки, предвождани от фронтмена Papa Emeritus II, всяващ страхопочитание с мъртвешката си глава, обрамчена от кардиналска шапка. Музиката на “Ghost” представлява странна смесица от хеви метъл, психаделик, индъстриъл и на моменти дори чист рокенрол. Сравнително младата банда, съществуваща едва от 2008 г., вече се е превърнала в култ в родината си – може би най-вече заради ореола на тайнственост, който я обгръща. Истинската самоличност на Papa Emeritus и “безименните духове”, както се наричат останалите, никога не е разкривана. На концерта в София “Ghost” изпълниха общо 7 композиции, сред които се откроиха “Stand By Him”, “Ritual”, “Con Clavi Con Dio”. Българската публика прие ентусиазирано изпълнението на шведите и единственото, за което може да съжалява е, че предварително обявеното 50-минутно шоу бе сбито до едва 35 минути. А “Ghost” едва ли са сред бандите, които роден промоутър би се престрашил да покани отново скоро! Е, може би пак ще ги видим, като част от някой голям метъл фестивал, но засега можем да кажем, че представянето им беше на ниво.
И сега към героите на вечерта! “Iron Maiden” – група, която в началото на 80-те определи стил в музиката, известен като Новата вълна в британския хеви метъл. Характерни черти – втвърдяване на саунда, мощни акорди, бързи китарни сола и мелодични, извисяващи се вокали. Велики албуми на “Iron Maiden” като “Number of the Beast”, “Somewhere in Time”, “Powerslave” и “Seventh Son of a Seventh Son” пишеха музикалната история. Във вечерта на 16 юни “Желязната девица” подари на българските си фенове един изключителен “best of…”, съставен в по-голямата си част именно от споменатите албуми.
И сега към героите на вечерта! “Iron Maiden” – група, която в началото на 80-те определи стил в музиката, известен като Новата вълна в британския хеви метъл. Характерни черти – втвърдяване на саунда, мощни акорди, бързи китарни сола и мелодични, извисяващи се вокали. Велики албуми на “Iron Maiden” като “Number of the Beast”, “Somewhere in Time”, “Powerslave” и “Seventh Son of a Seventh Son” пишеха музикалната история. Във вечерта на 16 юни “Желязната девица” подари на българските си фенове един изключителен “best of…”, съставен в по-голямата си част именно от споменатите албуми.Малко след 21:00 ч. двата огромни екрана, поставени отстрани на сцената в Арена Армеец, показаха кадрите на разбиващ се глетчер – точно същите онези култови моменти, ознаменуващи началото на класическия концерт от 1988 г. “Maiden England”. И откриващото парче бе същото – “Moonchild” остави 15 000-ната публика без дъх още в самото начало на шоуто, за да я запокити в недрата на лудостта с последвалата “Can I Play With Madness”. Нова препратка към “Maiden England” бе песента “The Prisoner” (отново с познати видеокадри от знаковия концерт), последва избухване с “2 Minutes to Midnight” и леко успокояване с чувствената композиция “Revelations”. Междувременно, в залата започваше да става горещо, най-вече поради огромните огньове, които пламтяха на сцената – пирошоуто бе сериозно заложено по време на цялото изпълнение на “Iron Maiden”, което не е твърде типичен акцент за бандата. Но огън в Арена Армеец се сипеше в изобилие, и то не само от стълбовете, изригващи около музикантите, а и от китарите им, които ваеха нескончаеми виртуозни сола.
След края на “Revelations” Брус Дикинсън нахлузи военния си мундир, вдигна високо британския флаг и се втурна в атака срещу руснаците с “The Trooper”. Гигантското безполово същество Eddie се зъбеше на публиката от транспарантите, които се сменяха при всяка песен. В следващата голяма класика – “The Number of the Beast”, на сцената се появи и въплъщение на Лукавия – гигантска кукла с извити рога, която въртеше глава и си избираше жертва сред феновете. Застанал до нея, Брус Дикинсън бе като един малък Давид, извисяващ глас “Six, six, six…”. Пламъците ставаха все по-горещи, все по високи... време бе да “Бягаме към хълмовете”! Всичките 15 000 фена подеха припева на “Run to the Hills”, последва чудесната класика “Wasted Years”, за да ни доведе до следващите може би най-силни 20 минути на целия концерт. “Seventh Son of A Seventh Son” и “Fear of the Dark” – два безсмъртни епоса, изпълнени един след друг, спектакъл, който трудно може да бъде описан и единствено може да бъде видян. Отново гигантския Eddie разкриваше гротескната си усмивка и пронизваше с поглед със светещи розови очи, запалени факли нажежаваха атмосферата, китарите на Харис, Смит, Мърей и Герц рисуваха истински шедьоври в знойта, подкрепени от неумолимия “ковач” Нико Макбрейн. След което едноименната “Iron Maiden” подсказа, че колкото и велико да е шоуто, настъпва и неговият край.
Все пак не съвсем, защото британците не пропуснаха да изпълнят и няколко биса на сбогуване – разбира се, отново класики. Летяха бойни изтребители с “Aces High”, мрачни човешки помисли излизаха наяве в “The Evil That Men Do”. Последното парче за вечерта бе “Sanctuarу” – бързо, енергично, като самите “Iron Maiden”, които след двучасовата лудница като че току-що бяха излезли на сцената.
И така, 19 години след първото си гостуване на родна земя “Iron Maiden” най-после ни поднесоха шоуто, за което си мечтаехме. Направиха го със самочувствието на големи творци и професионалисти, които знаят как точно да наелектризират публиката, да я накарат да се почувства истински жива. Scream for me, Sofia!... Scream for me!!
прочитания: 1353
